Опитах новата (работна) година да ми започне красиво и то по детски красиво. Мисля, че успях и то ненарочно. От два дни та на третата сутрин догледах трилогията за Властелина. За пореден път наистина, но всеки път детето в мен се радва на приключението, а порастналото – на мъдростта на историята. Та така започна работната седмица.
Но и старата година завърши не зле. Изтощена от работа, шум и ежедневие се поразболях по празниците. И добре, че стана така та да си почина. Остави ме на спокойствие целия свят. Очевидно всяко зло е за добро. Наспах се за цялата предна година, в която открадвах средно по 4-5 часа за сън на денонощие. Надпреварата със себе си е най-изтощаващото занятие. Едва ли някога ще се настигна, но и едва ли ще спра. Луд не омалява.
В добавка към доброто начало на деня 4-ти януари, направих и обедна разходка из парка, с фотоапарат в ръце. Част от резултата може да се види тук. А усещането ми докато снимах иделно се вписваше в тази песен…
Днес приятел написа това.
Но не предупреди за Болката многото хора, които ще го прочетат.
broken
Не физическата, а онази в сърцето.
Онази, която ти спира дъха, за да накара хладно мислещия Разум също да спре за миг. От болка! За да разбере този път НЕ интуитивно, а напълно съзнателно, че болката от самия Теб е толкова голяма, че чак непоносима.
Стигаш дотам, че ежедневието и инерцията, носещи илюзорно спокойствие и безветрие, всъщност са една нестихваща вътре в теб буря. Буря, която руши. Буря, която убива всичко в теб, ако ти й позволиш. Което се и случва най-често. Защото…
Ти си “разумно” и сляпо за сърцето си същество, чието Съзнание отхвърля всяка промяна заради всички последствия, които тя носи.
Ти си “разумно” и издържливо на бурята същество, което Отказва да чуе единственото, най-скъпо притежание дадено всекиму – сърцето и душата си.
Оправдания – колкото искаш. Дори благородни. И винаги в света извън теб, който пряко зависи от теб. Парадокс! или правило?
Осъзнаваме ли, че променяйки себе си променяме света и хората около себе си? Със сигурност го осъзнаваме. Но НЕ със сигурност разбираме, че когато нещо (някой) се променя към по-добро, светът също. Ако ти станеш по-добър към себе си и чувстваш душевен комфорт, ти ставаш по-добър човек. А това е добре за всички. Проста логика…
Но оправданията и илюзиите могат да траят месеци, години. Цял един живот.
В лъжа! Лъжа НА самия теб ОТ самия теб. Кому е нужна?
Вероятно на околните? Или на теб? за да не те боли силно от необходимата промяна? Силната болка на промяна, която обаче няма да те убие, а ще те направи по-жив отвсякога.
Но ти предпочиташ бавното умиране от всекидневната болка на противоречията вътре в себе си. По-слаба е. Вероятно. Но упорита като тумор, който те убива сигурно. Жестоко?
Ти си и палачът, и жертвата на самия себе си.
Death is not the greatest loss in life. The greatest loss is what dies inside us while we live.” [Norman Cousins]
Смъртта наистина не е най-голямата загуба. Толкова много мъртви души в живи тела. На английски има две думи, които доста правилно описват състоянието – Comfortably Numb!
Hello?
Is there anybody in there?
Just nod if you can hear me.
Is there anyone home?
Има ли някой там? Някой останал жив, вътре в самия теб?
A song which is special to me by many resons.
It always helps me to back on my feet when I need that.
A song which inspires me and will do it always.
A song of sweet memories.
To a man who sang it to me long ago and melted my heart.
HAD I the heavens’ embroidered cloths,
Enwrought with golden and silver light,
The blue and the dim and the dark cloths
Of night and light and the half-light,
I would spread the cloths under your feet
But I, being poor… have only my dreams
I have spread my dreams under your feet
