Опитах новата (работна) година да ми започне красиво и то по детски красиво. Мисля, че успях и то ненарочно. От два дни та на третата сутрин догледах трилогията за Властелина. За пореден път наистина, но всеки път детето в мен се радва на приключението, а порастналото – на мъдростта на историята. Та така започна работната седмица.

Но и старата година завърши не зле. Изтощена от работа, шум и ежедневие се поразболях по празниците. И добре, че стана така та да си почина. Остави ме на спокойствие целия свят. Очевидно всяко зло е за добро. Наспах се за цялата предна година, в която открадвах средно по 4-5 часа за сън на денонощие. Надпреварата със себе си е най-изтощаващото занятие. Едва ли някога ще се настигна, но и едва ли ще спра. Луд не омалява.

В добавка към доброто начало на деня 4-ти януари, направих и обедна разходка из парка, с фотоапарат в ръце. Част от резултата може да се види тук. А усещането ми докато снимах иделно се вписваше в тази песен…