Вгледах се в лицето на Кърт Кобейн и видях самота. Толкова му личи колко е сам. Не точно самотен. А самотата на всекиго личи ясно като се вгледаш в очите му и като се вгледаш по оня по-особен начин на виждане, през фасадата. Което между впрочем не всеки явно го умее. Ако повече хора го правеха, може би щеше да има по-малко самотни души.

Доста тъжно ми става понякога като си задам въпроса, защо почти всеки трябва да си отива толкова сам, колкото се е родил? Не че намирам отговор… но май не го и търся. И да го намеря дали ще направя себе си или някой друг по-малко самотен? Едва ли. Самотата е въпрос ДОРИ на личен избор. Единствен избор понякога.

Та за Кърт Кобейн, който провокира тези мoи мисли…
Казват, че водолеите по принцип носели на такава кондиция. Самотна кондиция. В комбинация с дрога, вероятно довела до края, за който всички знаем.

Но не само водолеите носят на това. Зодията в случая няма значение.
Аз самата, както се оказа също нося на самота. При това много. И при това с неособено усилие. От друга страна съвсем осъзнато и без дрога, в истинския смисъл на думата.
Но аз си имам моята дрога и тя се нарича работа. Всички, които са около мен знаят това. Но вероятно никой не осъзнава, че това всъщност е моят начин да поддържам кондицията на живост и относителна нормалност, колкото и това да ме побърква от бързане. А и защо ли някой друг трябва да го осъзнава това вместо мен? Не се налага.

Горните мисли не изглеждат много подходяща тема за сряда сутрин. Но питат ли като идват?
Всъщност времето е винаги подходящо за това да поговориш със себе си. Въпросът е да се случва. Инак самозаглушители всеки намира.

***
Четейки написаното си мисля, че ми прилича на нещо като само-психотерапия.
И може би беше точно това.